Ишион Хътчинсън: „Четенето винаги ще бъде граплинг с историята“

„ Никой не е споделил нищо подложено, тъй че това е било ужасно “, поетът на Chuckles Ishion Hutchinson, когато го запитвам по какъв начин е получена дебютната му прозаичност сбирка. Fugitive Tilts features almost 30 essays that began life as book forewords, lectures and magazine pieces and whose subjects range widely in space and time.

From encountering Robert Louis Stevenson’s Treasure Island aged 11 while “curled in a chair on the veranda of [his] grandmother’s house ” overlooking the Caribbean Sea, to the strategies and influence of Nobel Laureates Derek Walcott И Джордж Сеферис, посредством пасажи до Сенегал и университет, размишленията на Хатчинсън върху изкуството и живота са по едно и също време остри и меки и се усещат водени от възприятие на неприкритост към света и по какъв начин може да ни обогати. 

Хатчинсън е създател на три поетични книги-Far District (2010), House of Lords and Commons (2016) и Училище за указания (2023)-които му завоюваха премия за национални критици на книгата и премия на Windham-Campbell. Но беглецът е „ не се движи от лирика към прозаичност “, споделя той. " Винаги съм писал някаква прозаичност... Това е опит при тестване на форма, на която от дълго време се удивлявам и желая да я опитвам по разнообразни способи... оформянето на книгата в някакъв смисъл се връща към най -ранната форма на писане, която в миналото съм правил. "  

Подобно изпробване изисква друг метод, счита Хатчинсън, контрастирайки на „ външния “ напън на прозата с „ добавения, вътрешен “ напън на стиха и другите типове логичност, които се появяват от двете. „ Стихотворението се оформя по едно и също време отвесно и хоризонтално и точно линии задвижват стихотворението в множеството случаи “, споделя той. „ Но в прозата изречението изисква тип единодушие, която от време на време лирическите поети просто нямат. “ ; „ В прозата би трябвало да има по-голям смисъл. . . Той ще надживее този миг

Роден в Порт Антонио в Североизточна Ямайка през 1983 година, Хатчинсън подвигна книги (които се приближиха до „ свещени предмети “ поради техния дефицит, споделя той) „ да защищити [себе си] от каузи вкъщи “ и „ е имал щастието да порасне освен с това, че е от Англия, само че и е имал„ шанс, споделя той) „ да защищити [себе си] от каузи у дома “ и е имал „ благополучие да порасне освен с това, че е от Англия, само че и е имал„ шанс да порасне освен с това, че е отстъпил от каузи и сама по себе си “и е имал„ благополучие да порасне освен с това, че е отправяйки от каузи, само че също по този начин е имал „ благополучие да порасне освен с това, че е отстъпил от каузи и сама по каузи “ и е имал „ благополучие да порасне освен с това, че е от това, че е от Кариб “. Уолкот, който провокира Антилите като „ фрагменти от епична памет “, се повтаря в дезертьор на наклони, до момента в който други есета популяризират родения в Тринидад (и антагонист на Уолкот) против Найпаул, романистът на Гвиан Уилсън Харис и Ямайка Клод Маккей, който се насочи сред пот и прозаичност и Европа. ; Три десетилетия нататък и живеещ в Ню Йорк, той е изцяло наясно с неговия имперско килнат светоглед. Но като дете той споделя: „ Никога не е имало въпрос за моята еднаквост като черен човек или като ямайка, или даже по -категорично като човек с африкански генезис, тъй че този тип сигурност в четенето значи, че мога да чета нещо и да го усвоя и да не усещам, че съм по -малко от “. Въпреки че в днешно време текстовете на Yore може да се смятат за „ проблематични “, „ В британския канон какво бих прочел, в случай че започнах да стартира там? “ Той прибавя. „ Четенето постоянно ще се бори с историята. “

Като професор по Web du Bois в филантропичните науки в университета Корнел, Хатчинсън е очевидец на битка с невиждан тип през последните месеци с нападението на администрацията на Тръмп за висше обучение и интернационалните студенти. Корнел беше ударен със заледяване на федерално финансиране в размер на 1 милиарда Долара през март, а в кампуса „ всички се пробват да схванат какво ще бъде бъдещето “, споделя Хътчинсън, отбелязвайки, че „ е станал доста по -бдителен в [своето] преподаване “, като предизвиква „ храбро учене “. В отговор на „ ерозията [това] идва от всички страни “, той прибавя: „ Вие вършиме това

Що се отнася до това, което се крие за литературата и филантропичните науки, Хътчинсън - който има предпочитание да „ избяга от този чудноват свят на прозата “, с цел да може да приключи напредъка на Маринера, нова поетична книга - се майтапи, че по какъв начин се усеща „ зависи от това на каква страна на леглото се разсънвам сутринта сутринта “. Но той прибавя: „ Поезията към момента е доста жива форма на изкуството в нашия свят. Може да се размине във всеки миг от дългата история на нашия свят, само че въпреки всичко ето го. Това ще надживее този миг. “

„ Беглецът накланя: Есеите “ се разгласяват от Mack Books/FSG. Франклин Нелсън е публицист и редактор на FT

Присъединете се към нашата група за онлайн книги във Фейсбук в и следвайте FT Weekend On и